На гости на дядо

Обичаме да ходим в къщата на дядо. Там е уютно, спокойно, ухае на спомени. Градината му е цветна, ухайна и пълна с много изненади, отгледани с любов. Всеки сантиметър е създаден с много любов и грижа, а вкусът е онзи от детството. Подправките на дядо са стръкчета любов. Тази къща е специална, тя е защитено пространство, с някаква тайна магия, наречена обич. Тя е подслон, … Продължете с четенето на На гости на дядо

За специалните хора и специалните рецепти

В навечерието на Нова година споделяме с Вас една специална рецепта на специален човек, много лесна и бърза. Баба Мани е истински вълшебник в кухнята и в живота. Всеки, който е част от нейния свят е благословен с обич, топлина и уютна прегръдка. Тя е човек вселена, с огромно сърце и чиста мисъл. В деня на равносметка на изминалата година поглезете сетивата си с една от … Продължете с четенето на За специалните хора и специалните рецепти

Чудото на Коледа

Обичам Коледа! Още от дете, когато похапвахме банани и шоколадови яйца от Кореком. Въпреки всички катаклизми в живота ми не се отказах да празнувам Коледа. Дори и работата ми основно се върти около Коледа. Като че ли това е някаква съдба. Моят дядо Коста, мир на праха му, беше търговец и около празниците имаше много работа. Затова всяка година в навечерието на празника ми даваше … Продължете с четенето на Чудото на Коледа

„Живях, за да разкажа.”

Габриел Гарсия Маркес е от онези имена, чието споменаване предизвиква уважение, признателност и някаква емоция – била тя тъга, обич, радост, самота … (Маркес е всичко друго, не и безличен). Уважение за това как един човек успява само с талант да прескочи трапа на бедността и да изкачи стълбицата на великите имена в световната литература. Признателност – Маркес беше от онези хора, които чрез личния си пример ни показваха как се живее, отговаряше на простите въпроси, които всеки от нас си е задавал, а чрез книгите, интервютата и мислили си остави на поколения напред своята житейска философия.

IMG_7816

 

Продължете с четенето на „„Живях, за да разкажа.”“

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.

Тъй като на днешния ден всичко е любов и вино се разписваме и ние, но ще погледнем нещата от друга перспектива по-чиста, по-истинска, по-мъдра. А именно, любовта през очите на децата-нашите учители, защото според нас те виждат и усещат така, както ние сме забравили … Не става дума кой какво празнува на днешния ден, не става дума и дали изобщо празнувате, просто отворете сърцето си … Продължете с четенето на Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.

Не дъжд, а истинско щастие

Защото децата намират радост дори и в сивите нащата, защото опознават света с умивка, радват се на малките неща и изживяват момента чисто и неподправено… Затова следващият път, когато вали се усмихнете и се насладете на разходката ! Продължете с четенето на Не дъжд, а истинско щастие

Сън в Лисабон

  Сънувах – как вървях във своя сън. (Не падах аз и не летях), как крачех през своя сън – внезапен и подобен на някакъв огромен нощен град – например – Лисабон… аз бях свободен, и в тялото си бях – и в тоя въздух с привкус на тропик – близък океан, и в залез – по-величествен от айсберг. Крайбрежен булевард… Да – в Лисабон! … Продължете с четенето на Сън в Лисабон