Под небето на Тоскана


Къщата, която бяхме наели за едноседмичното ни приключение в стил „Под небето на Тоскана“ беше близко до Пистоя (северна Тоскана). Ако отново трябва да избираме мястото бих се спряла на град в сърцето или в южна Тоскана, където всичко е доста по-колоритно и напомнящо на всички онези кадри от гореспоменатия филм.

И все пак, къщата беше типична, стара, разказваща история с всяко скърцане. Градината предлагаше гледки към маслинови горички и полегати зелени хълмчета, където се бяха сгушили стари къщи. Сутрин слънцето срамежливо огряваше най-високите части на хребета, а при ясно време от източните прозорци се виждаше панорамна гледка към Пистоя. Но най-впечатляващи бяха високите кипариси подстригани като свещи – така характерни за цяла Тоскана.

Тоскана предлага куп малко градчета, всяко носещо очарование и несравнима магия и тук дойде трудната част – на кои да се спрем за нашата седем дневна програма. Тръгнахме оттам, че искаме един лежерен ден на плажа, един за Сиена, един ден за Флоренция, един ден за Чинкуе Терре. И така, стигнахме до този вариант:

  • първи ден – плаж в района на Пиза, следобеда разходка в Лука
  • втори ден – Флоренция
  • трети ден – Сиена, Волтера, Сан Джиминяно
  • четвърти ден – Чинкуе Терре
  • пети ден – Пиенца, Монталчино, Монтепулчано
  • шести ден – шопинг и следобед в Пистоя

От класацията отпаднаха, но са повод за ново посещение на района – Кортона, Асизи, Лучиняно, Дерута, Кианти

Започваме от самото начало – плажният ден. Не знам дали заради сезона, но на плажа беше доста ветровито, а вълните се разбиваха със страховит грохот. Плажната ивица нямаше край – широка с фин пясък. Като че ли тази грандиозност не е по вкуса ми – предпочитам малките уютни плажове, обградени от зеленина. И на този плаж ясно бяха разграничени различните финансови съсловия – простолюдието с чадърчета и кърпи на пясъка, а по-заможните в шатри с лежанки оградени от дебели въжета. Както в цяла Тоскана паркирането е добре уредено, но е платено. След няколко часа на слънце беше време за разходка в Лука.

IMG_3865 IMG_3867 IMG_4877

Това беше първия град в Тоскана, който имахме удоволствието да разгледаме и определено за нас беше разочарование. След всички снимки, филми и статии си бяхме изградили някаква представа за това магично място и това, което виждахме не отговаряше на очакванията. Странното е, че всеки град има някакво необяснимо свойство да те очарова постепенно и малко по малко да разкрива прелестите си. Така направи с нас и Лука – зад всеки ъгъл, зад всяка сграда се разкриваха все по-завладяващи гледки и се потапяхме все по-дълбоко в красотата на Тоскана. И съвсем доброволно се отказваш да плуваш, а просто копнееш да се удавиш в това очарование и за това до голяма степен допринася и храната.

Ако трябва да съм честна Лука не беше това, което очаквах. Може би, защото това беше първата ми среща с Тоскана, а очакванията ми бяха огромни. Старата част на града е затворена в едни крепостни стени с лабиринт от малки улички и сред които неминуемо се губиш. Ако трябва да съм честна главната причина да включим Лука в програмата беше митологичният образ на сладоледа Нутела, за който бяхме чели и за който мечтаехме месеци наред. Става дума за митичната сладкарница Le Bonta, която благодарение на силната ни ориентация търсихме на бегом повече от половин час и така и не открихме. Чувствах се като разочарована дете на Коледа и в този момент нашите съмишленици в италианското приключение включиха модерната техника и за 5 мин. се озовахме пред вратите на Рая или по-точно отворихме кутията на Пандора. Само мога да кажа, че дори изтънчените и презадоволени рецептори на италианците оставаха в тих катарзис от вкуса на Нутелата. Няма такъв сладолед, това е вкусът на щастието, момент, в който изобщо не мислиш за калории и кариеси, а просто благоговееш. Та, по-важното – намира се на via lucheze – който и местен да попитате ще Ви насочи. Дуомото на централния площад е внушително, но някак градът не ме грабна, не е онази Тоскана, която очаквах.

Следващите дни се отправихме на юг и пред нас се открива всички онези, бленувани гледки с хълмчета с лозя и други насаждения, наситени в есенни цветове. Гледаш и ти се пълни душата.

Ще продължа с Волтера – както повече тоскански градове – сгушен на хълм, а пътя до него е поредица от завои, но си възнаграден с гледката от високо. Сърцето на града е площадът на приорите, известна забележителност е малкото Порчелино (или прасенце), което трябва да потъркаш за късмет, но ние така и не го намерихме. Но пък след като направихме пет обиколки на целия град (всичко на всичко 6-7 улици) открихме L’ísola del gusto (сладоледжийници, за която четохме в блога на прекрасната Ева http://evamilano.eu/) и опитахме препоръчания от нея маскарпоне с нутела, много вкусен, но след нутелата в Лука някак губеше по точки.

IMG_5239 IMG_5233 (2) IMG_5253 (2) IMG_5325

Сан Джиминяно или както го наричат средновековния Манхатън или града на 100-те кули. Според пътеводителя днес са останали само 14, аз и толкова не преброих. Градът е малък и много приятен за разходки ако успеете да се абстрахирате от тълпите туристи. Качете се до крепостта по залез, гледката ни накара да капитулираме за пореден път пред тосканския пейзаж. Ето такива моменти възпитават способността да се отдадеш на момента… Другата приятна изненада, която ни беше приготвил Сан Джиминяно беше отново сладоледът – тук не трябва да пропускате gelateria Dondoli – намира се на един от главните площади, ще я познаете по огромната опашка. Джелатото беше толкова много видове, че е трудно да вземеш решение. Ние опитахме с вкус на лавандула, кафе Illy, сорбе от малини и гордостта на заведението – трикратният (дано не бъркам) победител на Италия сред сладоледите. Групата се разпределили по интереси – едни отидоха да се потопят в тъмните времена на града в музея на мъченията, други решиха да утолят умората си в чаша Аперол, трети да намерят тиха уличка без туристи, за да заснемат колоритния пейзаж. Сан Джиминяно ни изпрати със сватба, великолепен залез и сърца, преливащи от щастие…IMG_5679 IMG_5730

IMG_5413 IMG_5414 (2)IMG_5341 IMG_5406 (2) IMG_5497 IMG_5629

В района на Волтера и Сан Джиминяно се добива и обработва минералът алабастър и навсякъде по малките магазинчета можете да си купите всякакви сувенири, както и известната сиенска керамика.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s