Любимата синева


Замисляли ли сте се, че понякога един живот не стига да обиколиш собствената си страна, че се въодушевяваме и тръпнем по европейските и световни забележителности, а крепостта „Баба Вида“ пустее недооценена.

IMG_4354

В последните седмици си давам сметка колко малко познавам от България и какъв късмет е да живея тук. Не искам да звуча като революционер от едно време или краен националист, а като обикновен родолюбец. Тук не говоря за 40-те ни планини или че сме на 3-то място по археологически забележителности в България, или пък че най-старото златно съкровище е открито у нас. Всичко това са просто факти ако не усетим онова чувство на тихо благоговение и вълнение към природата, когато се окажеш притиснат между планини, реки, езера и безкрайни ливади. Тези гледки предизвикват в мен едно необяснимо усещане за гордост, която искам да споделя с целия свят.

IMG_8343

Преди може би 4 година България се разкри пред мен. Скромно ми показа красивите си лавандулови полета, омая ме с аромата си на рози, очароваме с безбрежието на най-хубавото синьо, откри душата си с бистрите си езера и ме накара да се влюбя в безбрежието на онези гледки, които Шипка може да ти разкрие. България омайва срамежливо, непретенциозно. Първо ти предлага горска ягода и аромат на свежи борове, когато си наострил всички сетива те приканва към малките хладни поточета и непознатите пътеки с дълга история, вече се чувстваш в плен на някаква странна магия. Направиш ли усилието да се покачиш по стръмните й склонове си възнаграден…олюлява се сърцето ти и очите ти се пълнят. И точно когато си мислиш, че не можеш да поемеш повече и си готов да й се отдадеш до живот тя те ободрява с нежната прегръдка на нощта, пълна със светулки и надпяващи се щурци, аромат на сено и топлият пламък на среднощните фенери с топла супа, която само ръцете на баба могат да сготвят и окуражителната усмивка на дядо.

IMG_4308

IMG_4160

И се чудя къде бъркаме защо се вълнувах да видя повече Cabo da Roca в Португалия (най-западната точка на Европа), а не бях чела за нос Калиакра. Защо планираме, спестяваме, мечтаем за целия свят като имаме най-доброто от него около нас. И защо бягаме в търсене на щастие като всичко, от което се нуждаем ни е дадено. Колкото повече пътувам, толкова по-щастлива се чувствам да се нарека българка. Колкото повече търся, толкова повече разбирам защо Щастливецът е казал:

Ако не успея да изпълня големия си план-блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан, от единия до другия ѝ край. И вярвам, че това ще бъде твърде забавно и полезно скитане, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци.

IMG_6089 IMG_6007

Дупките, тъжните лица, неискрените политици, хвърленият не на място боклук може да са пречки да се влюбим в родината ни от пръв поглед, но дадем ли й шанс, вярвам, че не бихме открили друго място, което да ни кара да настръхваме, тръпнем и онемяваме. България е аромат на свеж люляк и здравец, звучи като песен щурче и се чувства като майчина прегръдка.

IMG_6137

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s