Внмавай какво си пожелаваш


Преди около пет години реших да се се занимавам с творчество. Имах нуждата да се откъсна от проблемите на ежедневието. Още не знаех какво точно искам да правя… ръцете ми искаха да бъдат заети.
Първо започнах да събирам материали – не знаех за какво ги купувам. Просто харесвах нещо, като цвят, форма или текстура и го прибавях към колекцията си. Често я подреждах и преглеждах с надеждата, че нещо ще ме провокира….
Но трябваше да минат близо четири години, за да се преодолея страха и да започна да творя. Трябваше да разгледам хиляди снимки, да прочета много блогове, да се срещна с няколко изключително вдъхновяващи творци, за да намеря себе си.
И така в началото доста неуверено и непрофесионално започнах да правя пликове за пари и картички, по-късно се запалих по декупажа, а дъщеря ми започна да прави бижута. Първите продажби и комплименти от клиентите в нашите магазини ни окрилиха и започнахме професионално да се занимаваме с това. Много успешен беше проектът ни с мартеници. Открихме коклко необятен и вълнуващ е света на личното творчество. Освен, че изразяваш себе си преди всичко така даряваш обичта си, защото ние влагаме част от сърцето си във всичко, което правим. Ще пропусна незначителните подробности, че домът ни се е превърнал в работилница и че материалите упорито си търсят място в отделна стая…
И след близо две години, посветени на творчеството ни се отдаде възможността да участваме в хендмейд фестивала в НДК в началото на май. С досто свито сърце започнахме да подговяме – повече от два месеца всяка свободна минута беше посветена на крафтене. Колкото повече работехме, толкова повече идеи ни идваха. И когато наближи крайният срок установихме,че имаме неосъществени проекти…На финалната права се включи и синът ми с много оригинална идея, която обра овациите.

 

15565_1381883592139187_2059314771624566940_n

Самото изложение беше, като влакче на ужасите. Цялото семейство строено зад щанда. Несигурни в успеха си, се притеснявахме от всяка среща с ценителите, след всяка похвала …това е щастие, след всеки пренебрежителен поглед … о, къде сбъркахме. Полюсни емоции и много, много хора. Вечер уморени, но много превъзбудени коментирахме с часове. Повтаряхме едно и също по сто пъти и бяхме щастливи. А най- прекрасното,че бяхме заедно и се вълнувахме от едни и същи неща …

Очакваме с нетърпение следващото изложение… надяваме се и вие.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s