Малта – очаквай неочакваното


Ах, Малта ! Една наистина неочаквана държава.

Излитаме от студената и покрита със сняг София и само след 1 час и 40 мин. кацаме на най-малкия остров, на който съм била. Посрещат ни палми, зеленина, слънце, влажен средиземноморски полъх.

IMG_4829

Първата изненада беше, че на летището всичко беше на английски и впоследствие се оказа, че наистина всеки малтиец говори свободно езика. Още по-учудващото беше, че възрастното поколение с удоволствие откликва на всеки наш въпрос с перфектен british акцент, а тийнейджърите се оказва, че не са толкова съвестни ученици. Друг интересен факт е, че когато местните броят или казват числа винаги ги произнасят на английски. Не се учудвам, че английският е вторият официален език след като чух малтийския. Той ми звучеше като арабска версия на унгарския, много странен – смесица между италиански, арабски и малко английски. Звучи като екзотична комбинация, но всъщност беше невъзможно да разберем какво и да било.

Следващият културен шок беше отново свързан с колониалното минало на страната – обратното движение. Още първият ден разбрах защо в Лондон навсякъде напомнят със знаци, да гледаш в правилната посока. А ако задълбаем в темата трафик и улично движение смело мога да кажа, че шофьорите на градския транспорт ме изумиха със спокойствието си, професионализма, авантюризма и прецизността си. Малките улички, големите наклони, острите завои по никакъв начин не затрудняваха водачите на автобуси. Напротив, само с една ръка, леко разсеян поглед, всяко на вид невъзможно разминаване се извършваше без никакво напрежение.

IMG_4895

Малтийците са много набожни. Като казвам много, това означава повече от това, което съм виждала в Гърция, Испания, Италия и Португалия взети заедно. Ще подкрепа това с примери – имат църковно радио, църквите са центърът на всеки град или квартал. Те са огромни за размерите на острова. Почти всяка къща табелка с име, свързано с Библията, ликът на Богородица, Исус и други религиозни фигури е обичайна украса на тераси, прозорци, врати, почти всяка улица има малък храм със свещи. Лепенки „God bless you“ са сложени във всеки автобус (може би им помагат при сложните маневри). А малтийският кръст … той беше навсякъде и беше един от най-разпространените сувенири.

IMG_5895

Вече знам, че не е лесно да си островитянин. Някак усещах несигурност, че от всякъде съм заобиколена от вода, че за да отида някъде извън острова трябва да хвана самолет или да се кача на ферибот. Много странно усещане. Преди да посетя Малта си мислих, че България е малка, но сега се чувствам доста горда от територията на родината ми. Но въпреки малките си мащаби страната има достатъчно. Е, може би биха се зарадвали на повече пясък – пясъчните плажове са може би 2-3 и са разположени в северната част на острова. Представете си какъв бой за място е през лятото. Чудя се дали и самите малтийци не изпитват някакъв дискомфорт от местоположението си и дали не им става някак скучно понякога.

IMG_5143

Храната е следващата интересна тема. Преди да пристигнем, бяхме чели, че местният специалитет е малтийският заек. Даже намерихме ресторантът, който предлага най-добрият според нашия идол Джейми Оливър.

IMG_6774

За мое учудване най-разпространеното хапване за всяко време на деня беше английската закуска с всякаква вариация на сандвичи. Още една причина британците да се чувствам като у дома си. Следващата по полулярност кухня беше италианската с типичните си представители – пица, паста и повече от омайващи десерти. Отядох си на каноли, тарталети, бриоши и какво ли още не. Друго нещо, което ме вдъхнови беше хлябът и различните им видове банички, а грахът е на особена почит.

IMG_5564

Сега ще се опитам да опиша малтийците. Ще започна с дамите – те са нисички, закръглени (закуската с пържени картофи и сандвичи не прощава на никого), щедро гримирани, обичат предизвикателните тоалети и високите токове и не приличат на европейки, по-скоро бих ги определила като араби. Най-важното е, че това са най-скромните, смирени, мили и спокойни хора, с които съм общувала. Сякаш в цялата страна материалното е табу, а малтийците живеят с много малко и това им е достатъчно, за да са щастливи. Няма да видите скъпи коли, лъскави магазини, таблети в ръцете на всеки. Напротив, жителите са обикновено облечени (стигнахме до извода, че анцунгът е официалното облекло на острова) и живеят обикновен живот. Кътче хармония, далече от комерсиалното и меркантилното ежедневие.

IMG_4938

Голяма ми болка беше времето. Ето с неговите капризи, не бих свикнала. Само в рамките на един ден валя като изведро 2 пъти, гря слънце 3 пъти, беше облачно, ветровито, ръмеше. Не уцелихме най-хубавото време за туризъм, но пък се насладихме на очарованието на Малта във всякакви атмосферни условия. Неприятното беше вятърът, който въпреки високите градуси създаваше усещане за доста студено време. Затова съвет ако изберете март за пътуване носете и по-дебели дрехи.

IMG_5251 IMG_5254

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s