„Живях, за да разкажа.”


Габриел Гарсия Маркес е от онези имена, чието споменаване предизвиква уважение, признателност и някаква емоция – била тя тъга, обич, радост, самота … (Маркес е всичко друго, не и безличен). Уважение за това как един човек успява само с талант да прескочи трапа на бедността и да изкачи стълбицата на великите имена в световната литература. Признателност – Маркес беше от онези хора, които чрез личния си пример ни показваха как се живее, отговаряше на простите въпроси, които всеки от нас си е задавал, а чрез книгите, интервютата и мислили си остави на поколения напред своята житейска философия.

IMG_7816

 

Замисляли ли сте се как всяка стойностна книга ни пренася в света на автора … Неусетно създаваме връзка с него, откриваме нови неща, опознаваме себе си, разгръщайки страниците. А историите разказани от Маркес са толкова човешки и истински, че четейки сме залети от безброй емоции и чувства…

Животът на Маркес е като от страниците на негова книга. Роден е на 6 март 1927 г. в Колумбия . През 1982 г. той става първият колумбийски автор, спечелил Нобелова награда за литература .Маркес е най-големият в семейство с 11 деца. Разликата между него и най-малкия му брат е цели 20 години. Любовната история на родителите на Маркес е като от приказките и по-късно е разказана в книгата му „Любов по време на холера” /„El amor en los tiempos del cólera”, 1985/.

Годините минават и Маркес открива континенти, страни градове, странствайки, пишейки, съзерцавайки. Като утвърдил се журналист Маркес живее в бедност, но щастливо, обграден от приятели и любимата си Мерседес.

„Неочаквано – не знам защо – имах това прозрение как да напиша книгата… „Сто години самота” е базирана на начина, по който моята баба разказваше истории. Те звучаха свръхестествено и фантастично, но тя ги разказваше със съвсем обикновен тон”. И така 18 месеца по-късно, когато завършва „Сто години самота“ в началото на август 1966 г. Мексико, двамата със съпругата му отиват в пощата да изпратят ръкописа до аржентинското издателство „Судамерикана“, но се оказват без достатъчно пари да платят пратката. 

Книгата била цели 490 страници, а това щяло да им струва повече от осемдесет песос. След дълго търсене с надежда, събрали едва петдесет песос, които покривали изпращането на половината книга. Прибрали се у дома и решили да заложат радиатора, сешоара и пасатора, за да изпратят и втората част. Лишенията се отплащат. Само седмица след публикуването на романа през  1967г. всичките 8000 копия са изкупени. Великият Пабло Неруда коментира романа като „може би най-великото откровение на испански език след „Дон Кихот”. А през 1982 г. е награден с Нобелова награда за литература. 

„Не плачи, че е свършило, усмихни се, че се е случило.“  В този дух на мисли, светът празнува, че е приютил един творец и преди всичко една личност като Маркес, а от своя страна всеки един от нас има още поне 100 години какво да научи от него !

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s