Отново на път…

След месеци очакване отново стягаме куфарите…тръгваме да проверим защо нашето момиче се влюби така безпаметно в Лисабон и Португалия. Сложихме в багажа мартеници, луканки и сирене,вино и вълнение и поемаме да покорим града на великите откриватели. За пет месеца разгледахме толкова снимки, изслушахме толкова разкази и имаме чувството, че този град го познавам по-добре от София.  Дали ще успее да ни изненада Лисабон – само … Продължете с четенето на Отново на път…

Защото Лисабон трябва да бъде видян

Започвам оттам, където приключих, а именно сладкишите… ако обичате сладко, това е Вашето място или по-точно това не е ! Качих близо 5 кг. през престоя си тук от похапване на тези изкушения, които дебнат на всеки ъгъл и са хиляди, не се шегувам. Всеки град има свой сладкиш и това има своето историческо обяснение. Раждането на повечето рецепти води началото си от Средновековието, когато в манастирите из страната монасите са съумяли да измислят богата гама от сладкиши само с помощта на няколко съставки като брашно, яйца, бадеми. Така се вярва, че се появил и може би най-емблематичният десерт за Португалия – пащел де ната/де Белем (Mosteiro dos Jerónimos в Белем)

IMG_7684 IMG_9591Коледа в Лисабон – това е един вид оксиморон. За мен беше изключително странно да се разхождам по улиците и около мен всичко да е в елхи и коледни светлини, а в същото време да има палми и температурите да са над 15 градуса. Да слушам коледни песни и някоя чайка да им приглася. Да, това не е българската Коледа, но точно затова е интересна да се преживее, ооо и коледните им сладкиши трябва да бъдат опитани. Продължете с четенето на „Защото Лисабон трябва да бъде видян“

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.

Тъй като на днешния ден всичко е любов и вино се разписваме и ние, но ще погледнем нещата от друга перспектива по-чиста, по-истинска, по-мъдра. А именно, любовта през очите на децата-нашите учители, защото според нас те виждат и усещат така, както ние сме забравили … Не става дума кой какво празнува на днешния ден, не става дума и дали изобщо празнувате, просто отворете сърцето си … Продължете с четенето на Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.

Защо Лисабон ?

Минаха почти шест месеца откакто „живея“ в Лисабон и приключението е към своя край. Защо живея е в кавички ли, защото аз имам само един дом и той е България. И все пак Лисабон е най-очарователният, колоритен и приветлив град, в който съм, градът, който се доближава най-много до усещането, което ми създава София. Затова реших ако все още не съм Ви убедила да отворите … Продължете с четенето на Защо Лисабон ?

Не дъжд, а истинско щастие

Защото децата намират радост дори и в сивите нащата, защото опознават света с умивка, радват се на малките неща и изживяват момента чисто и неподправено… Затова следващият път, когато вали се усмихнете и се насладете на разходката ! Продължете с четенето на Не дъжд, а истинско щастие

Azulejos

Азулежу „изкуството“ има голям принос за колорита на Лисабон. Това са рисуваните керамични плочки, гледжосани отгоре, в най-различни цветове и орнаменти. С тях са украсени църкви, жилищни и административни сгради. Табелките с имената на улиците, на магазините и ресторантите също показват оригинални хрумки с азулежу. Рисунките върху плочките са много различни – цветя, орнаменти или просто да имитират китайски порцелан – сюжетите и цветовете са … Продължете с четенето на Azulejos