Сън в Лисабон


 

Сънувах – как вървях във своя сън.

(Не падах аз и не летях), как крачех

през своя сън – внезапен и подобен

на някакъв огромен нощен град –

например – Лисабон… аз бях свободен,

и в тялото си бях – и в тоя въздух

с привкус на тропик – близък океан,

и в залез – по-величествен от айсберг.

Крайбрежен булевард… Да – в Лисабон!

Град, в който аз не съм бил в моя странен

живот на сън в Истанбул – сън в Бургас…

на сън – в самия сън тук в град Созопол…

…Тринайсти февруари… Нощ.

Тук в малък бар –

(бивш дом на мой приятел) стар приятел –

подарък от самия Бог… Стоеше Той

на стола си срещу ми – автентичен

като създаден в тоя миг – аз се усмихнах,

аз не сънувах. Буден бях – усещах,

че се докосвам до това прекрасно,

спасително, неизразимо нещо, което

съществува над живота и над съня –

единственото нещо, по-точно

истинската майка на нещата –

родилния й вик – дъга от болка

и тържество… Тук в тоя нощен бар

аз бях щастлив, бях буден, бях Достоен

за Лисабон…

Христо Фотев

IMG_8946

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s