На какво ухае неделята…


IMG_4464Тази публикация е дълбок поклон пред моята майка. Тя беше пъстра и многолика личност винаги пряма до болка, с младежки дух и неповторимо очарование. Тя ми казваше – „Ние с теб сме една душа в две тела“ .

За моето семейство домът винаги е бил свещено място. За това моментите, когато сме били заедно всички у дома са най-милите и прекрасните в моите спомени. Дори в неделя у нас не се спеше до късно. След ритуалното кафе в леглото /за което вече съм ви разказвала/ се започваше едно безумно и истерично почистване. Майка ми беше педант. Може би за това моята неделя ухае на чиста къща.

Но мястото, където наистина се събирахме всички беше масата. Неделният обяд беше традиция,която и днес спазвам. През различните сезони къщата ни ухаеше на различни гозби – през лятото на пълнени чушки, а през зимата  – на сарми от кисело зеле. Особено обичах зимните следобеди, защото като приключехме с обяда майка слагаше тиква с много захар да се пече дълго и уханно. Преди това татко старателно белеше и режеше на локумчета тиквата . Така всички се включваха в десерта за мен и брат ми оставаше изяждането. Домът ни се изпълваше със сладкия аромат на карамел и тиква. Точно като онази на Душко Добродушков.

След много години и аз се старая да докарам аромата на неделите от моето детство.

Много ми липсва сладкото безгрижие и успокоителната мисъл,че мама ще се погрижи за всичко. Обичам те, мамо !

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s