Сън в Лисабон

  Сънувах – как вървях във своя сън. (Не падах аз и не летях), как крачех през своя сън – внезапен и подобен на някакъв огромен нощен град – например – Лисабон… аз бях свободен, и в тялото си бях – и в тоя въздух с привкус на тропик – близък океан, и в залез – по-величествен от айсберг. Крайбрежен булевард… Да – в Лисабон! … Продължете с четенето на Сън в Лисабон

На какво ухае неделята…

Тази публикация е дълбок поклон пред моята майка. Тя беше пъстра и многолика личност винаги пряма до болка, с младежки дух и неповторимо очарование. Тя ми казваше – „Ние с теб сме една душа в две тела“ . За моето семейство домът винаги е бил свещено място. За това моментите, когато сме били заедно всички у дома са най-милите и прекрасните в моите спомени. Дори … Продължете с четенето на На какво ухае неделята…

Нова година, ново начало

През изминалата година, този блог стана голяма част от живота ни и най-малкият член на нашето семейство се запали за идеята. Но категорично отказа да пише тук, защото сме говорили за „скучни женски работи“. Така се роди неговото местенце, което искаме да споделим с Вас. 365 days, 365 photos е като приказка с картинки, която ще описва всеки ден от годината. Може да звучи нескромно, … Продължете с четенето на Нова година, ново начало