Първият сняг


IMG_0952

Днес се замислих за това как се променяме, като станем възрастни и първият сняг беше повода. Синът ми много се зарадва на прогнозата за снеговалежи.Това го накара да се усмихва и да мечтае – пързалки, неучебен ден и многоо игри. А аз се притесних – кой ще рине снега пред магазините, как ще почистя  колата и ще шофирам в ужасния трафик или как може да се подхлъзна и да падна…. А само преди няколко деситиления и аз се радвах на първия сняг и се опитвах да уловя снежинките с уста.

Дали отговорностите ни променят, дали житейският ни опит или просто отказваме да бъдем отново деца.

Снегът продължава да вали, а за се питам с какви очи да го гледам – част от мен иска да броя снежинките с радост, но отговорностите ми ме притискат.Може би това е цената да си възрастен, родител, работодател… А вие радвате ли се на първия сняг?

IMG_0969

Advertisements

One Comment Add yours

  1. tzvetelin каза:

    Хей, разбира се, че му се радвам на първия сняг. Отговорностите и ангажиментите не пречат да изпитваме удоволствие от спомени и чувства. Но наистина, поредния сняг довява мисли за изминаващото време точно като малка стрелка на часовник.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s