За разделите


Винаги, когато изпращам на дълъг път хора близки на сърцето ми се натъжавам. Но как иначе бих се насладила на очакването на мига, когато пак ще ги прегърна. Всяко отпътуване краде по нещо от нас, но понеже в природата нищо на се губи – ни  дава сили да преодолеем кратките раздели и така да се подготвим за по-дългите.

IMG_5517

Всички се опитват да ме убедят, че съвременните средства на комуникации ще претъпят чувството на празнота, но аз не съм съгласна … нищо не може да замени една прегръдка.

DSCN4398

Но най-много ме е страх там някъде по дългия път да не се изгуби разковничето, което ни свързва. Нали всичко се променя, дори и ние. Измъчва ме мисълта, че няма да мога да споделя всички неповторими и нови преживявания, че няма да бъда част вълнуващи и красиви спомени. Това е неминуемо ще кажат мъдрите и аз го съзнавам, но сърцето ми се бунтува….

Хубавото е, че през техните очи мога да надникна в непознати за мен места, да се запозная с нови хора и преживея нови усещания. И така неусетно започвам да живея в няколко паралелни реалности…

На добър път на всички мили на сърцето ми хора. Моля се въпреки времето и пространството да съхраним онази магия,която ни свързва, да съумеем да превърнем тези раздели в още едно доказателство колко силна и истинска е връзката ни. И така дните ще минават бързо в очакване на новата ни среща.

Дано само да не се превърна във вечния изпращач и посрещач…

IMG_5540

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s