Каркавелош или там, където септември е август

Миналият уикенд ми се сбъднаха две мечти : да бъда на плажа през септември (всъшност не просто през септември,а в края на септември) и да видя Атлантика. И всичко това в един ден. По ирония на съдбата докато в България мръзнехте и вадехте зимните дрехи, аз се излежавах на трийсет и няколко градусова жега на…

Лисабонски дневници : първа част

Знаете ли, че Лисабон е най-евтината западноевропейска столица и най-западната столица на континента. Това е и един от градовете с най-много музеи в света. Мостът „Вашку да Гама“ е най-дългият в Европа. Тук се намира и най-старата книжарница на Стария континент, в самото сърце на града. Praça do Comércio e един от най-грандиозните площади, които…

Абсолютно начинаещи

Навикът е втора пирирода. Много странно откакто се помня началото на учебната година е поредното ново начало. И така всяка есен… Това чувство да отвориш нова, чиста страница и да имаш желанието да пишеш по-красиво , по-мъдро и по-…..  много ме вдъхновява. Хубаво е да знаеш, че имаш шанс да промениш нещатата към по-добро. Много…

Лисабон-любов от пръв поглед

Особено, различно, малко тъжно, вълнуващо, носталгия, адреналин и любопитство. Това са част от думите, с които мога да опиша последните няколко дни. Да, промените са много. Трябваше да събера света си за шест месеца в два куфара, в рамките на някакви си 31 кг., да се отделя от най-любимите ми хора и да хвана два…

Помнете …

„…и нека не забравяме, че се случват неочаквани неща, неочаквани хора се появяват в живота ни, и че не всички мечти са непременно разбити!“ … из „Спускане от вихъра“ – Ървин Шоу  

За разделите

Винаги, когато изпращам на дълъг път хора близки на сърцето ми се натъжавам. Но как иначе бих се насладила на очакването на мига, когато пак ще ги прегърна. Всяко отпътуване краде по нещо от нас, но понеже в природата нищо на се губи – ни  дава сили да преодолеем кратките раздели и така да се…

Проблем или възможност

„Сега,когато изгоря къщата ми , имам по-добър изглед към небето“ Дзен поговорка. Днес се замислих как с леко сърце казваме, че сме за промените,че не обичаме еднообразието и….. Когато се опре до това да излезем от зоната на комфорта се плашим. За това съдбата ни изпраща катаклизми, които помитат старото и отварят път за новото….