От спора на морето със скалите
избухва светлина и цъфва роза;
морето в гроздово – прозрачно зърно, 
в едничка капка синя сол се свива.

О, светеща магнолия от пяна укротена,
магнитни хрумвания, смърт в цъфтежа,
безкраен кръговрат от нищото към светлината,
превъплъщения на натрошена сол.

Да пазим тишината в себе си, любима,
докато тъмното море събаря
разпенените статуи на своя бял възторг;

и в тази тъкан от невидими преливания
на пясъци безкрайни и напираща вода
да крием нежността единствена и крехка.

Неруда

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s